Колоезденето е спорт с над вековна история, създала множество легенди. Над всички колоездачи обаче, винаги е изпъквало едно име – това на Еди Меркс. Белгиецът властвал над десетилетие по шосетата, безспорно е най-голямата легенда в този спорт със своите 525 професионални победи. Вече почти половин век след прекратяването на кариерата на белгийската легенда, колоездачният свят не спира да търси “Новият Еди Меркс”. Този етикет е бил лепен на мнозина колоездачи през годините – Бернар Ино, Мигел Индураин, Ланс Армстронг, Алберто Контадор и куп други многоетапници са били сравнявани с великия белгиец. И макар всички изброени да имат повече от запомнящи се и успешни кариери, никой от тях така и не успява да доближи до превъзходството на Меркс.
Тук се появява и името на Тадей Погачар – словенецът, който още в първия си сезон в световния тур прикова погледите към себе си и доведе до залепянето на добре познатия етикет – “Новият Еди Меркс”. И за разлика от своите предходници, 5 години по-късно сравненията между Погачар и Меркс стават все по-чести и основателни. Словенецът успява да жъне огромни успехи както в еднодневните, така и многоетапните състезания.
2019-та година – началото на нещо голямо
Звездата на Погачар изгрява през 2019-та, когато е привлечен в тима на “UAE Team Emirates” и влиза в световния тур – най-високото ниво в колоезденето. Представя се силно през пролетта и ранното лято, като завоюва няколко победи включително Обиколка на Калифорния, Обиколка на Алгарве и националната титла на Словения в часовника. Тези резултати му печелят и място за първата му голяма обиколка -Вуелтата. Още при дебюта си, ненавършилият 21 години Погачар завършва на трето място в генералното класиране, триумфира в три етапа и взима бялата фланелка (за най-добър състезател до 25 години). Освен самият подиум, впечатляващ е и начинът, по който Погачар стига до него и по-специално предпоследният 20-ти етап, в който младия словенец прави 40-километрова солова атака. Действията му са успешни и той печели с 1’32” аванс пред останалите, с което изпреварва утвърдените многоетапници Найро Кинтана и Мигел Анхе Лопес и от пети се изкачва до трети в генералното класиране.
Това трето място си остава и най-слабото му класиране в голяма обиколка.
2020-та година – шокът от победата
Още в началото на годината, Погачар и екипът му обявяват, че е дошло времето за дебют в най-престижното и трудно колоездачно състезание, а именно Тур Дьо Франс. И макар сезонът да беше опорочен от COVID епидемията, което доведе до много промени в календара, плановете на “Емирствата” останаха непроменени. Сезонът му започва с генералната победа и два спечелени етапа в Обиколката на Валенсия, последвани от второ място в UAE Tour, където отстъпва единствено на Адам Йейтс. Състезателният календар е подновен едва през юни, когато за Погачар идват първо място в часовника и второ в общия старт на държавното първенство на Словения, нов месец без надпревари и “генерална репетиция” преди Тура на Критериум Дофине.
Обиколката на Франция се падаше първата от трите големи обиколки за годината и на практика първата от дебютната “Вуелта” на Погачар насам. И макар да беше взет за грегар на Фабио Ару, Погачар бързо показа, че се намира в по-добра форма и зае лидерската позиция в отбора. Загуба от 1’21’ в седмия етап заради страничен вятър го изваждат от топ 10, но това само го амбицира и два дни по-късно стига до първата си етапна победа в Тура във финален спринт срещу носителя на Жълтата фланелка Примож Роглич. Следва нова прогресия в генералното класиране, нова етапна победа, този път с финал на прочутото изкачване Гран Колумбиер. Погачар се движи втори в класирането за Жълтата фланелка и по всичко изглежда, че ще бъде победен единствено от своя сънародник Примож Роглич. Тогава идва ред ина 20-я етап, който е последен с възможност за разлики в генералното класиране – 36,2км бягане по часовник с финал на върха на изкачването Ла Планж де Бел Фил. Там словенецът прави немислимото, като не просто печели етапа, ами и обръща подреждането в генералното класиране, след като е победил с 1’55” смятаният за фаворит Примож Роглич. Така ден по-късно, все още на 21-годишна възраст, Тадей Погачар става втория най-млад победител в Обиколката на Франция (Анри Корне е едва на 19 при победата си през 1904г.). Освен това, той печели и три фланелки – Жълтата, Бялата и Бялата на червени точки. Предишният състезател, който печели три фланелки в една обиколка е Еди Меркс, което само засилва сравненията между двама им.
Сезонът за Погачар приключва с няколко еднодневни състезания, като най-запомнящото се от тях е третото му място в монумента “Лиеж – Бастон – Лиеж”.
2021-ва година – същинската доминация
Третият сезон на Погачар в световния тур е много по-различен от предните два. Вече на 23 години, словенецът влиза като абсолютен фаворит във всяко многоетапно състезание, в което участва. Всички са принудени да се съобразяват с него. Годината започва с победа в домашната обиколка на отбора му UAE Tour и първо място в Тирено Адриатико. Лоша отборна тактика го свлича до третата позиция в Обиколката на страната на Баските, което само го прави още по-непримирим. Следват победа в родната обиколка на Словения и изглеждащият напълно логичен триумф в “Тура” с 5’20” преднина пред втория Йонас Вингегор (запомнете това име) и умопомрачителните 21’50” пред третия Давид Годю. Втората титла в Тура е подплатена с нови три етапни победи и нови три фланелки на подиума на Шанз Елизе.
В многоетапните състезания всичко е ясно – Погачар е недостижим. Но изглежда това не му стига и той започва да гледа все по-сериозно към класиките. Печели два монумента – Лиеж-Бастон-Лиеж през пролетта и Обиколката на Ломбардия през есента, между тях идва и бронзовият медал в общия старт на Олимпийските игри в Токио. През 2021-ва той става едва четвъртия в историята и първият от 42 годининасам, който печели Тура и Ломбардия в един сезон (един от постигалите го преди него разбира се е Еди Меркс, останалите двама са Фаусто Копи и Бернар Ино).
2022-ра свалянето от трона и ново поприще
Що се отнася до многоетапните състезания, 2022-ра за Погачар започва досущ като 2021-ва – с победи в “UAE Tour” и “Тирено Адриатико”. Основните цели през пролетта за Погачар обаче са други – победи в класиките. Триумф в “Страде Бианке”, 5-то място в “Милано-СанРемо” и 4-то място в “Обиколката на Фландрия” (след ужасно проведен финален спринт), изкарват Погачар на пиадестал и сред класиците в спорта. Успешната пролет навява мненията, че предстои да гледаме и успешно лято с трета поредна победа в “Тура”. Мнозина дори смятат, че Обиколката на Франция ще бъде скучна, тъй като не виждат истински конкурент на словенеца. Нещата обаче се объркват…
Първата седмица преминава перфектно за действащия двукратен шампион – печели два етапа и носи Жълтата фланелка и е с 40 секунден аванс пред Йонас Вингегор. Палачинката се обръща в етап 11, включващ комбинацията Кол Дю Телеграф с Галибие и Кол Дю Гранон за финал. Лидерите на Йъмбо Висма – Примож Роглич и Йонас Вингегор “разкъсват” Погачар от атаки, като той е принуден сам да прихваща ускоренията и на двамата. “Пропукването” на шампиона дойде окончателно на Кол Дю Гранон, той няма отговор на една от поредните атаки на Йонас Вингегор и губи 2’51” от датчанина за едва 4км, който в края на деня облича лидерската фланелка и не я сваля чак до подиума в Париж. Сезонът за Тадей Погачар продължава и приключва с победи в няколко класики, включително и нова такава в Обиколката на Ломбардия.
2023-та година – класик или многоетапник?
2023-та е годината, в която словенецът вече е еднакво добър класик и многоетапник. Сезонът започва с победи в “Обиколката на Андалусия” и “Париж-Ница”, които служат като подготвителни състезания запролетните класики. През месец март, Погачар остава на косъм от подиума в “Милано-СанРемо”, а в “Е3 Класик” е победен единствено от доайените в класиките – Ваут Ван Аерт и Матю Ван Дер Пул. Седмица по-късно обаче и двамата преклоняват глава пред словенеца, който успява да “разкъса” всички и да триумфира в “Обиколката на Фландрия”. Прибавяйки победата от Фландрия към тези от Лиеж и Ломбардия, едва на 24 Погачар вече е спечелил 3 от 5-те монумента в колоезденето. Той остава и едва третия колоездач в историята след Луисън Бобе и Еди Меркс, който да триумфира както в Обиколка на Франция, така и в Обиколка на Фландрия. Следват напълно очакваните от всички победи в “Амстел Голд” и “Ла Флеш Валон”, но успешната пролет е опорочена от катастрофа по време на Лиеж-Бастон-Лиеж, след което Погачар чупи китката си.
Подготовката в опит да си върне титлата от Тур Дьо Франс е силно опорочена, но това не спира Погачар от участие. Двамата с Вингегор си играят на котка и мишка в първите две седмици от “Тура”, но във финалната се вижда, че словенецът не е на нужното ниво и губи цели 7 минути и половина от своя детронатор в Обиколката на Франция.
През август словенецът участва и на смятаното за едно от най-тежките световни първенства в историята, като завоюва бронзовия медал, отстъпвайки само на добре познатите Матю Ван Дер Пул и Ваут Ван Аерт. Последното състезание за годината е и трета поредна победа в Обиколката на Ломбардия, като това става първият монумент, в който задминава “Канибала” по победи.
2024-та година – най-силният сезон в историята!
Сезон 2024 за Погачар от мнозина е определяно като най-доброто представяне на колоездач някога! Словенецът заявява амбициозен план, който включва атака на титлите в “Джирото” и “Турът”, както и златни медали на Олимпийските игри и Световното първенство.
Още с първото си състезание за годината – Страде Бианке, което печели след 81-километрова атака,Погачар загатва, че наистина е готов да постигне нещо голямо. Следва подиум на Милано СанРемо и нов рекорд на прочутото изкачване Поджо. Повече от безапелационна победа в Обиколка на Каталуния, последвана от такава на Лиеж-Бастон-Лиеж.
Така през месец май се стигна и до дебюта му в Обиколката на Италия. Погачар спечели вторият етап, след който облече и “Малия Роза” (розовата фланелка) и остана с нея до самия край. През трите седмици до финала в Рим, словенецът спечели още 5 етапа и натрупа разлика от почти 10 минути пред втория в генералното класиране Дани Мартинес. Първата стъпка по пътя му към тройната корона (Джиро, Тур и Световна титла) беше изпълнена.
Само месец по-късно, дойде старта и на Обиколката на Франция, като това беше първата година в кариерата на Погачар, в която той кара две големи обиколки. Победата дойде безапелационно досущ като тази в Италия – етапен успех в четвъртия ден и обличане на “Майо Жон” (Жълтата фланелка) след него, оставане с нея до края и нови 5 етапни победи по пътя към Ница (където беше финала на “Тура”). Триумфирайки в три поредни дни – етапи 19, 20 и 21, Погачар стана и първият с подобен успех от 1938г. насам. 2024-та “Поги” прекара и 39 дни с лидерската фланелка на голяма обиколка, подобрявайки стария рекорд от 37 дни, който беше в притежание на Еди Меркс. Словенецът стана и първият от легендарния Марко Пантани през 1998-ма, който печели обиколките на Италия и Франция е една година. Втората стъпка по пътя към тройната корона също е изпълнена.
Пререкания с колоездачната федерация и олимпийският комитет на Словения, го карат да се откаже от участие в Олимпийските игри в Париж. Сред фенове, медии и анализатори все повече се заговаря за шанса Погачар да опита да спечели и “Вуелтата”, но самият той на няколко пъти заявява, че ще се концентрира само и единствено върху световното първенство. Впоследствие това му решение, се отплаща подобаващо.
И така в края на септември в Цюрих, с атака внушителните 101 километра преди финала, Тадей Погачарстава световен шампион на шосе. Една от най-безапелационните титли някога. Словенецът е едва третия колоездач, печелил тройната корона в един сезон, другите двама са Стивън Рош и разбира се Еди Меркс.
Погачар бърза да покаже фланелката на дъгата в състезание и още следващата седмица кара и печели италианската класика Тре Вали Варезине, а след това и Обиколката на Ломбардия за четвърта поредна година. В Ломбардия, Погачар печели с над три минути аванс пред втория Ремко Евенепул, подобрявайки най-голямата разлика между победител и подгласник в състезанието, рекорд, който до тогава се държеше от Меркс.
Словенецът приключва сезон 2024 с 25 победи, 24 от които на ниво световен тур. За четвърта поредна година завършва първи в индивидуалната световна ранглиста на UCI с рекордните 11655 точки. Широкоразпространено е мнението, че това е най-великия сезон като представяне на колоездач в историята.
Какво го прави толкова добър?
През цялата кариера на Погачар, валят сравнения с Еди Меркс, като по време на “Тура” 2021-ва, самият Меркс обявява, че словенецът е “Новият канибал”. Белгиецът заявява и че ако Погачар е невредим, със сигурност може да спечели Обиколката на Франция над 5 пъти (колкото е рекорда в момента). По-късно същата година, отново “канибала” изказва мнение, че във времето много колоездачи са били сравнявани с него, но единствено Погачар показва толкова големи основания за това. Легендарният италиански производител на велосипеди Ернесто Колнаго – също е на мнението, че единствено Погачар толкова добре следва пътя на Меркс. В интервю за вестник L’Équipe след световното първенство и соловата атака на Погачар, канибала казва “Очевидно е, че с това си представяне той е над мен”, обяснявайки как дори той не би посмял да направи толкова ранна атака в подобно състезание. Интервюто обаче приключва с това, че Меркс все още не вярва, че Погачар го превъзхожда цялостно в колоезденето.
И що се отнася до сравнения, те винаги се правят най-лесно чрез статистика. Ето и част от кариерните успехи и на двамата:
Еди Меркс:
11 големи обиколки:
5 пъти “Тур Дьо Франс” (1969-72 и 1974)
5 пъти “Джиро Д’Италия” (1968, 1970, 1972-74)
1 път “Вуелта” (1973)
3 световни титли (1967, 1971 и 1974)
19 монумента:
7 пъти “Милано-СанРемо”
3 пъти “Париж-Рубе”
2 пъти “Обиколка на Фландрия”
5 пъти “Лиеж-Бастон-Лиеж”
2 пъти Обиколка на Ломбардия
Тадей Погачар до 12.10.2024:
4 големи обиколки:
3 пъти “Тур Дьо Франс” (2020-21, 2024)
1 път “Джиро Д’Италия” (2024)
1 световна титла (2024)
7 монумента:
1 път Обиколка на Фландрия
2 пъти Лиеж-Бастон-Лиеж
4 пъти Обиколка на Ломбардия
И макар Погачар осезаемо да отстъпва по брой победи на “канибала”, важно е да отбележим, че в модерното колоездене е доста по-трудно и сложно да бъдеш толкова доминантен. В днешно време има все по-тесни специализанти в отделните в категории състезания (класики, спринтове, часовници и т.н.) и е почти невъзможно да си конкурентен навсякъде. Именно съчетаването на безапелационни победи в големите обиколки с дълги солови атаки в класиките, правят Тадей Погачар несравним колоездач.
Литературни източници:
The Official History of the Tour de France: Revised and Updated (2023)
Half Man, Half Bike: The Life of Eddy Merckx, Cycling’s Greatest Champion
Изготвил: Иван Андреев